Изберете страница

Спирачката – това е устройство за намаляване на скоростта на превозното средство или за неговото напълно спиране. При този процес кинетичната енергия на превозното средство се превръща в топлина посредством триене.

През 1868г. американецът от немски произход Уестингхаус (Westinghouse) изобретява директната (неавтоматична) спирачка със сгъстен въздух.
Отначало с въздушни спирачки били снабдени само пътническите вагони, но скоро се след това се налага употребата им и при товарните вагони. Докато за Съединените щати, където поради високото осно натоварване на дължината на пътническите и товарните влакове е почти еднаква, това не е проблем,но в Европа възниква необходимост от конструиране на специални спирачки за товарните влакове. Това довежда до изобретяването на спирачки със степно разхлабване.Първата спирачка със степно разхлабване е на(Kunze-Knorr) изговаря се “Кунце-Кнор”.Тя е създадена през 1916г. По онова време смесените влакове не са рядкост и за уеднаквяването на действието на спирачките е изнамерен товаро-пътническият обръщател. По-късно голямата разлика в масите на пълен и празен вагон налага въвеждането на товарообръщателя за режими “празен”-“натоварен”.

 

 

 

 

 

 

Впоследствие и други фирми предлагат свои конструкции автоматични спирачки със сгъстен въздух, по-известни от които са чехословашката “Божич” (Bojic)-1928г., немската “Хилдебранд-Кнор” (Hildebrand-Knorr)-1931г.,Оерликон” (Oerlikon),“Матросов“ и др. Спирачката “Хилдебранд-Кнор” дълго време се смята за една от най-съвършените и се монтира на вагоните почти до 1970г.
В нея са заложени някои модернизации, като уплътнения с гумени мембрани и присъединяването на отделни възли към основен носач, които широко се използва и в съвременните спирачки.

Най-разпространена от които е спирачката “КЕ” на фирмата “Кнор”.

В областта на спирачките известни в Европа са и фирми като  “Шкода” (Skoda), SAB и др.

В Русия внедряването на въздушните спирачки започва с внос от западни фирми и с построяването през 1899г. в Петербург на завод на фирмата “Уестингхаус”. Още през 1878г., само 10 години след изобретяването на първата въздушна спирачка, проф. Н.П.Петров за първи път в света публикува фундаментален научен труд за спирачките, който не е загубил теоритичното си значине и до днес.
През 1909г., т.е. 7 години преди появяването на системата “Кунце-Кнор”, машиниста Ф.П. Казанчев изобретява неизтощимата въздушна спирачка, но проекта останал нереализиран.
Великата Октомврийска социалистическа революция създава широки възможности за творчество на съветските народи. През 1923г. Московският спирачен завод (сега завод “Трансмаш”) произвежда първите съветски спирачки система “Казанцев”. През 1925г. в Закавказие то се провеждат паралелни изпитания на спирачката “Казанцев” и най-модерната за това време западна спирачка “Кунце-Кнор”, които показват безспорно преимуществото на съветската система.

Междувременно свои конструкции създават И.К.Матросов и Б.Л Карвацкий. През 1930-1931г. се провеждат широки сравнителни изпитания на трите системи, от които най-добри резултати показва спирачката на Матросов.
Оттогава И.К.Матросов става водещ конструктор в областта на въздушните спирачки в СССР.

В България спирачките идват заедно със закупувания подвижен състав, а за вагоностроенето, развито след Девети септември 1944г. спирачните съоръжения се внасят от вън. Доставяни са спирачки “Божич”, “Хилдебранд-Кнор”,”Кунце-Кнор”,“Оерликон”,”Кнор”,“Харди”.В последно време “КЕ”.
У нас се експлоатират и значителен брой съветски вагони, снабдени с различни модели спирачка “Матросов”. Електро-мотрисните влакове са с електропневматични спирачки.
Сега почти целия подвижен състав на Русия е съоръжен със спирачки руско производство, които са най-подходящите за специфичните условия на експлоатация в Русия. В другите страни на Европа около 60% са със спирачките “КЕ”, около 30%-“Оерликон”, а останалите са с различни системи, като “Уестингхаус”, “ДАКО” (на фирмата “Шкода”) и др.

Има обърквания относно изписването и изговарянето на някои видове спирачни системи.За това съм си позволил,след доста прочетена литература по темата,както наша,така и чужда да ви напиша как се изписват и изговарят някои от тях,като:

1. Пише се „Hardy“ – изговаря се „Харди„.
2. Пише се „Westinghouse„- изговаря „Уестингхаус„.
3. Пише се „Kunze-Knorr“ – изговаря се “Кунце-Кнор”.
4. Пише се „Oerlikon“ – изговаря се „Оерликон„.

Днес развитието на спирачките са свързани с повишаване на по-бързото им действие, разширяването и внедряването на електро-пневматичното спиране, автоматично регулиране на спирачната сила в зависимост от теглото на вагоните и от скоростта на движение,подобряване на калодките ,намаляване на шума и др.

(Статията този месец е посетена 101 пъти, 1 посещения днес)
4+