Влакова спирачка: Етапи и съдържание на пробата

Пробата на влаковите спирачки представлява технологична операция за проверка и установяване на изправността на автоматичните спирачки на влака. Тя гарантира безопасното движение и ефективното спиране на композицията.

Проби на влаковите спирачки се наричат технологичните операции, чрез които се проверява и установява изправността на автоматичните спирачки на влака.
Всяка проба започва и завършва при напълно заредена и разхлабена автоматична спирачка.

Спирачката трябва да бъде заредена с налягане:

а)В главния въздухопровод за електрически мотрисни влакове серия 32.00 – с 5,5 бара;
б)В главния въздухопровод за останалите влакове – с 5,0 бара;
в)В главните въздушни резервоари на тяговия подвижен състав или станционарните въздушни гарови инсталации – не по-малко от 6,5 бара.

Основни видове проби

• Пълна проба (Проба А):
  • Извършва се на всички влакове в началната гара, преди потегляне, както и при други специфични случаи (например при промяна на състава или след престой над 1 час при ниски температури).
  • Целта е да се провери изправността на автоматичните спирачки на всички вагони и дали влакът е осигурен с необходимата спирачна маса.
  • Включва зареждане на спирачната система до определено налягане, проверка на задържане и разхлабване на спирачките на всеки вагон.
• Частична проба (Проба В):
  • Извършва се при смяна на локомотива или при престой на влака, без промяна в състава.
  • Включва визуална проверка на действието на спирачките при задържане и отпускане.
• Съкратена проба (Проба D):
  • Проверява целостта и проходимостта на главния въздухопровод (ГВП) от крана на машиниста до последния вагон и обратно.
  • Включва продухване на ГВП, проверка на задържане и разхлабване на спирачката на последния вагон.
  • Машинистът извършва степенно спиране (намалява налягането в ГВП с 0,5–0,7 бара), след което се проверява дали спирачката на последния вагон е задържала и после разхлабила.
• Топла проба:
  • Оценява ефективността на спирачките чрез степента на нагряване на фрикционните двойки (калодка-колело или диск-накладка).
  • Извършва се при съмнение за неефективно спиране или след продължително спускане по наклон.

Етапи при извършване на пробата

1. Зареждане на спирачната система до определено налягане (5,0 или 5,5 бара според типа влак).
2. Проверка на задържане: Машинистът задейства спирачките, а проверяващият наблюдава дали всички спирачки се задействат.
3. Проверка на разхлабване: След отпускане на спирачките се проверява дали всички спирачки са разхлабили.
4. Визуален контрол и/или физическа проверка на спирачните устройства на вагоните.
5. Документиране на резултатите от пробата.

Кога се извършва проба на спирачките

• Преди потегляне на влака от начална гара.
• При смяна на състава или локомотива.
• След престой над 1 час при ниски температури.
• По искане на машиниста или при съмнение за неизправност.
• При включване на нови вагони или след маневри.

Обобщение:
Пробата на влаковите спирачки е задължителна и включва различни видове проверки според ситуацията. Тя гарантира, че всички автоматични спирачки са изправни и влакът може да спре безопасно при необходимост

Благодарим ви за прочитането на статията! Ако намерихте информацията за полезна, можете да дарите посредством бутоните по-долу:

Donate ☕️ Дарете с PayPalDonate 💳 Дарете с Revolut