СПИРАЧНА УРЕДБА

Спирачната уредба служи за спиране на влаковете и регулиране на скоростта им.
В железопътния транспорт се използват различни видове спирачки:

триещи,електродинамични, аеродинамични и т.н. Най-широко приложение намират триещите
спирачки, а по-бързите влакове са оборудвани с комбинирани спирачни уредби – с
фрикционни и електрически спирачки.
Триещите спирачки биват три вида:
– челюстни ( калодкови), при които спирачната сила се създава вследствие триенето
между челюстите и бандажите на колоосите;
– дискови, при които се използва триенето между плоски челюсти и спирачни
дискове, разположени на колооста;
– електромагнитни, при които спирачната сила се създава вследствие притискането
на котвата на електромагнита към повърхността на релсите.
Спирачките, които се задействат от силата на човек се наричат ръчни, а тези, които
се задействат с механична сила се наричат механични. Най-често за задействане се
използва сгъстен въздух и уредбите се наричат пневматични.
Според принципът на работа пневматичните спирачни уредби биват:
– неавтоматични (директни);
– автоматични.
Автоматичните биват:
– със степенно задържане и безстепенно разхлабване;
– със степенно задържане и степенно разхлабване.
Принцип на работа на пневматичната спирачна уредба
Неавтоматична (директна) спирачна уредба
Управлението на всички видове спирачни уредби се извършва чрез спирачен кран
на машиниста или още наречен кранмашинист.
За задействане на спирачките ръчката  на кранмашинистът  се поставя в положение ІІІ –
задържане . Сгъстеният въздух от главния въздушен резервоар  постъпва в
спирачния цилиндър С и започва спирането. Ако ръчката на кран машиниста се задържи
известно време в това положение и след това се върне в положение ІІ наречено
преустановено задържане, потокът сгъстен въздух към спирачния цилиндър се
прекъсва, но той остава изолиран (налягането се запазва). Така се получава една степен на
задържане. Ако пък се задържи ръчката в положение ІІІ и се върне в положение ІІ се
реализира втора степен на задържане и т.н. Такива степенни на задържания може да се
правят докато се достигне максималното налягане в спирачния цилиндър (0,35 − 0,8 МРа
за различните системи). То може да се достигне и на една степен – ако се постави ръчката
в положение ІІІ и се остави там.
За разхлабване на спирачките ръчката на кран машиниста се поставя в положение І
– разхлабване . Сгъстеният въздух от цилиндъра започва да се изпуска през
крана в атмосферата. Ако кран машинистът остане дълго време в това положение ще се
изпусне всичкия въздух от цилиндъра и ще се реализира разхлабване на една степен. Ако
ръчката периодично се поставя в положение ІІ задържа се и пак се връща в І, тогава се
реализира степенно разхлабване.

Предимствата на тази спирачна уредба са:
– може да се реализира степенно задържане и разхлабване;
– просто устройство и лесно обслужване;
– неизтощима е – в процеса на задържане налягането в спирачния цилиндър се
поддържа постоянно;
Недостатъците са:
– при скъсване на захранващия тръбопровод спирачката се разхлабва;
– задейства се само от локомотива (там е кран машиниста);
– при голям брой спирачни цилиндри се изразходва голямо количество въздух за
запълване на тръбопровода и задействането на цилиндрите започва от локомотива към
края на влака.
Неавтоматичната уредба се използва при движение на изолиран локомотив или
като спомагателна при движение на влака.

Благодарим ви за прочитането на статията! Ако намерихте информацията за полезна, можете да дарите посредством бутоните по-долу: