Информация и обслужване на спирачната система

Спирачките на релсовите превозни средства работят на принципи, подобни на тези на общоизвестните видове спирачки. Тя обаче е структурирана по различен начин.

Вагоните обикновено са оборудвани с така наречените фрикционни спирачки, които са проектирани като калодкови или дискови спирачки. В специални случаи се използват и барабанни спирачки, които могат да бъдат лентови или челюстни спирачки.

Силата на спирачната калодка върху колелото създава триене, което генерира спирачната сила. Спирачната сила действа тангенциално около обиколката на колелото и се противопоставя на посоката на въртене на колелото. Между колелото и релсата възниква еднаква противоположна сила. Това е статичната сила на триене, която не позволява на вагона да се движи.

Спирачната сила, с която спирачната калодка действа върху колелото, никога не трябва да бъде по-голяма от силата на статично триене, която колелото предава на релсата. В противен случай колелата ще се плъзгат и ще се образуват плоски петна. Като цяло релсовите превозни средства имат значително по-дълъг спирачен път от автомобилите например. Това се дължи на по-ниското статично триене.

Блок спирачка

Най-старият и най-простият вариант на фрикционната спирачка е блокиращата спирачка. Тук спирачните калодки се притискат към работните повърхности на колелата и по този начин генерират спирачна сила. В случай на товарни вагони спирачните блокове обикновено са проектирани като въздушни спирачки.

Както подсказва името, въздушната спирачка работи със сгъстен въздух. Сгъстеният въздух служи като енергиен носител и същевременно за управление на спирачния процес. Спирачният ефект възниква, защото спирачните калодки се притискат към работните повърхности на колелата.

Плюсът на челюстната спирачка е, че изисква сравнително малко компоненти. При спиране колелата се почистват. Това подобрява статичното триене между колелото и релсата.

Недостатъкът е, че комплектът колела е изложен на голям термичен стрес и повърхностите на колелата се износват поради триене. В допълнение, грапавата повърхност на колелото прави вагоните шумни. Тук обаче се предприемат контрамерки чрез монтиране на така наречените шепнещи спирачки, при които спирачните калодки са направени от композитни материали вместо от сив чугун.

Дискова спирачка

Друга форма на фрикционна спирачка е дисковата спирачка. Той е обичаен за пътническите вагони, но се използва и за товарните вагони. По правило той е проектиран и като въздушна спирачка. Тук спирачната накладка притиска предвидената за тази цел триеща повърхност на спирачния диск. Спирачният диск е монтиран или на вала на колоосите, или отстрани директно върху колелото. За по-добро разсейване на топлината спирачните дискове обикновено са двойни.

При дисковата спирачка коефициентът на триене остава постоянен в целия диапазон на скоростта. По-доброто охлаждане позволява по-висока ефективност на спиране и колелата не се износват толкова много при спиране. В допълнение, дисковите спирачки причиняват по-малко шум от релсите от блокиращите спирачки.

Механична спирачка

Подобно на тяговите превозни средства и пътническите вагони, повечето товарни вагони също са оборудвани с фрикционна спирачка, която работи механично и може да се управлява ръчно.

Тази ръчна спирачка действа директно върху спирачните накладки на вагона. Тъй като прилага спирачната сила независимо от пневматичната спирачна система, ръчната спирачка може да осигури паркирани превозни средства. В същото време неактивен, паркиран товарен вагон може да бъде спрян само с механична спирачка. Тъй като задържащата сила на въздушната спирачка е гарантирана само през първия половин час след нейното изключване.

Има два вида механични спирачки. Ръчна и фериботна.

Ръчна спирачка

Ръчната спирачка се намира на площадка на самият вагон. Използва се и за регулиране на скоростите при определени маневрени движения, за спиране на вагона при неизправност на автоматичната спирачна система и за осигуряване на возилата срещу само придвижване.

Фериботна спирачка

Другият дизайн е Фериботната спирачка. Тя е също като ръчната, но с тази разлика,че се намира от страни на рамата на вагона. Управлява се от земята и е подходящ само за осигуряване на возилата срещу само придвижване.

Експлоатационните изисквания на спирачната система

Още през 1967 г. железопътните строителни и експлоатационни разпоредби постановяват, че всички релсови превозни средства трябва да бъдат оборудвани с непрекъсната автоматична спирачка. Днес това задължение важи за всички влакове с максимална скорост над 50 километра в час.

Постоянната спирачка означава, че спирачните системи на всички превозни средства, принадлежащи към влака, могат да се управляват централно от една точка. Спирачката е автоматична, когато частите на влака спират автоматично до покой въпреки отделянето на спирачната линия. Освен това оперативните изисквания включват следното:

① спирачката да е съвместима със спирачните системи на другите железници

② спирачната сила да се разпределя върху целия влак

③ спирачната сила да може да се регулира в зависимост от теглото на влака

④ да е налична висока и постоянна спирачна мощност

Тъй като спирачката е един от най-важните за безопасността компоненти, тя трябва да се проверява и поддържа редовно. В допълнение към проверката на спирачките BR 0, която се извършва при необходимост, се предписват планирани проверки на всеки две години като част от общата проверка.

Благодарим ви за прочитането на статията! Ако намерихте информацията за полезна, можете да дарите посредством бутоните по-долу:

Donate ☕️ Дарете с PayPalDonate 💳 Дарете с Revolut