Спирачни уредби
Нормалната експлоатация на влаковия състав предполага периодичното ограничаване,намаляване и пълно погасяване на достигнатата от него скорост съобразно местоположението му по дължината на пътя. Тъй като това ограничаване и погасяване на скоростта се осъществява чрез изкуствено създаваното в спирачните инсталации съпротивително усилие, безопасността на движението на влака и възможността за из-ползуването на по-високи скорости са в пряка зависимост от вида, качествата и изправността на неговата спирачна уредба.
И така на спирачната уредба на влака се възлагат следните функции:
а) регулиране на скоростта на движението в определени граници;
б) пълно спиране на влака;
в) задържане на спрения влак(т.е. осигуряването му срещу самоволно потегляне).
Пълното спиране може да бъде осъществено по два начина:
работно, т.е. с нормално(технически и икономически обосновано) забавяне на скоростта на движението на състава до неговото окончателно спиране, и екстренно – с интензивно погасяване скоростта на движението на състава до неговото пълно спиране.
Работното спиране се прилага при пристигането на състава на товарните и разтоварните пунктове, в депата, разминавките или на други, определени за спиране места.
Екстренното спиране се прилага при внезапно възникнала неизправност на релсовия път или на елементи от състава при опасност от предизвикване на злополука и др.
Характерно за използуваните в подземните рудници влакови състави е, че спирачната
уредба на локомотива обикновено е единственият източник на спирачна сила.
Влаковите композиции, използувани в откритите рудници, като правило са образувани от вагони, притежаващи собствени спирачни уредби.
1. Спирачен път. Така се нарича разстоянието, което влакът изминава от момента, в който машинистът включва спирачната уредба, до момента, в който влакът прекратява движението си. Спирачният път е основният критерий в процеса на пълното спиране на влака.
Целият спирачен път може да се раздели на две части: път, изминаван от влака до
задействуването на спирачната система, и път, изминаван от влака след появата на спирачната сила.
Очевидно е, че при равни условия(големина на влаковия състав; скорост на
движението в началото на спирачния процес; наклон на участъка от релсовия път, по който се извършва спирането) големината на спирачния път ще се обуславя от големината на спирачната сила и от времеконстантата на спирачната уредба.
Съгласно ПТБ максималният спирачен път за рудничните влакови състави се
ограничава, както следва:
за подземни рудници: 40 m – когато се транспортират товари, и20 m – когато се транспортират хора;за открити рудници- 250 m.
2. Спирачна характеристика се нарича зависимостта на спирачната сила от скоростта на движението на състава, т.е. В=f(v).
Механична устойчивост на спирачния процес. Обуславя се от саморегулиращите
свойства на спирачната система и се изразява в способността на системата автоматично да поддържа определена скорост на движение на влака. Спирачните системи, притежаващи добра механична устойчивост на спирачния процес, са особено подходящи за регулиране скоростта на движението на влака при спускането му по наклон.
Благодарим ви за прочитането на статията! Ако намерихте информацията за полезна, можете да дарите посредством бутоните по-долу:
Donate ☕️ Дарете с PayPalDonate 💳 Дарете с Revolut
