Обслужване на влаковите спирачки в експлоатация
Безопасността на движението по железните пътища е функция от способността на влака да спре в рамките на определено разстояние, наречено спирачен път. В съвременните условия, при високи скорости и огромни тонажи, обслужването на спирачките не е просто техническа рутина, а критичен процес, който предотвратява аварии и катастрофи.
1. Спирачен товар и спирачно тегло: Теория на сигурността
За да бъде един влак управляем, той трябва да бъде осигурен с необходимия спирачен товар. Тук боравим с две основни понятия:
- Спирачно тегло (P): Това не е физическото тегло на вагона, а условна величина (в тонове), която изразява ефективността на спирачката. Тя зависи от силата на притискане на калодките (или дисковете), материала, от който са изработени, и времето за задействане на системата.
- Спирачен процент (p): Отношението между общото спирачно тегло на влака и неговата физическа маса (бруто тегло).
Където ∑ P е сумата от спирачните тегла на всички изправни вагони, а ∑Q е общото тегло на влака.
2. Подготовка на спирачките преди път
Преди всеки локомотив да напусне депото, локомотивната бригада извършва щателна проверка. Съвременните изисквания са категорични – локомотив не се допуска в експлоатация при:
- Неизправен компресор: Сърцето на спирачната система, което осигурява сгъстения въздух.
- Неточни манометри: Те са „очите“ на машиниста за налягането в главния въздухопровод (обикновено 5.0 bar) и спирачните цилиндри.
- Износени калодки: При локомотивите критичната дебелина е под 15 mm, а при вагоните – под 10 mm.
Важно: Преди тръгване задължително се извършва „продухване“ на системата, за да се отстрани кондензатът, който през зимата може да замръзне и да блокира спирачния процес.
3. Пълна и съкратена проба на спирачките
Това е най-важният момент от техническото обслужване на влака в гарата.
Пълна проба
Извършва се в началната гара на влака или при смяна на локомотива. При нея се проверява действието на спирачката на всеки отделен вагон.
- Проверка на плътност: Следи се за загуби на въздух. В съвременните системи се допуска пад на налягането в главния въздухопровод до 0.2 bar за 1 минута.
- Задържане и разхлабване: Машинистът намалява налягането, а техникът (вагонен ревизор) проверява дали всички калодки са прилепнали към колелата. След това се проверява пълното им отлепяне.
Съкратена проба
Прави се при прикачване/откачване на вагони или след престой. Тук се проверява само дали спирачната магистрала е проходима до последния вагон на влака.
4. Режими на спиране: „G“, „P“ и „R“
На всеки вагон има обръщател, който определя как ще действа спирачката:
- G (Guter – Товарен): Бавно напълване и изпразване на цилиндъра. Използва се при дълги товарни влакове, за да се избегнат тежки реакции и скъсване на влака.
- P (Personen – Пътнически): Бързодействаща спирачка за пътнически композиции.
- R (Rapid – Бърз): Високоефективна спирачка за влакове със скорост над 120-140 км/ч.
5. Документация и отговорност
Резултатите от пробата се вписват в документ (традиционно известен като Образец ВП-11 или негови съвременни еквиваленти). В него се записва наличният спирачен товар. Ако той е по-малък от необходимия, скоростта на влака задължително се ограничава по специални таблици.
1. Таблица за необходимия спирачен процент (p)
Тази таблица показва колко тона спирачно тегло са нужни на всеки 100 тона бруто тегло на влака, за да спре той в рамките на 1000 метра (стандартен спирачен път за магистрални линии).
| Наклон на пътя (‰) | Скорост 60 km/h | Скорост 80 km/h | Скорост 100 km/h | Скорост 120 km/h |
| 0 (Равнище) | 18% | 32% | 50% | 72% |
| 5 (Надолнище) | 24% | 40% | 61% | 85% |
| 10 (Надолнище) | 31% | 50% | 73% | 100% |
| 15 (Надолнище) | 42% | 63% | 88% | 118% |
| 20 (Надолнище) | 55% | 78% | 106% | 139% |
Пример: Ако имате влак с тегло 1000 тона и се движите по участък с 10‰ наклон със скорост 80 km/h, трябва да имате поне 500 тона налично спирачно тегло ($1000 \times 0.50$).
