Какво е това чудо наречено влак?
Влак е вид превозно средство, движещо се по релси и състоящо се от поредица скачени вагони и един или няколко локомотива.
За правилното му функциониране влакът трябва да е снабден с документация, сигнали, спирачки и обслужващ персонал.
Малко история:
Първите влакове са построени в Германия около 1550 година. Те се движат по дървени релси и вагоните са теглени от коне. По този начин придвижването става по-бързо отколкото по черните прашни пътища. През 1776 година дървените релси и колела са заменени с железни. Постепенно влаковете завладяват цяла Европа, особено след изобретяването на парния двигател. Англичанинът Джордж Стивънсън е считан за бащата на първия локомотив с парен двигател, наречен Локомошън и построен през 1814 година.
Бащата на американските железопътни пътища и влакове е полковник Джон Стивънс. В началото основната им употреба е в мините. Първите пътнически влакове в Америка започват да се движат около 1830 г.
През 60-те и 70-те години на миналия век технологиите се усъвършенстват значително, железните релси са заменени със стоманени и усилията са насочени към увеличаване на скоростта. Съвременните локомотиви са предимно дизелови или електрически. Едни от най-бързите съвременни влакове са Маглев (съкратено от магнитна левитация). Те могат да развият скорост до 600 км/ч.(ако в изолиран път над 3000 км)
По данни на WATA за 1982 – 1984 г. най-бавният влак в света е бил този от Свищов до Белене, който изминавал разстоянието от 27 километра за 2,5 часа.
През 2003-та година японският «Маглев» установява рекорд от 581 км/ч. Рекордът за висока скорост на движение за дълъг период от време принадлежи на френския TGV: 3 април 2007 година – 574,8 км/ч.
TGV, Френският свръхскоростен влак държи и рекорд за най-дълго разстояние, изминато от пътнически влак без спиране. През 2006 линията Евростар, свързваща Франция с Лондон, изминава разстоянието от 1421 км от Лондон до Кан за 7 часа и 25 минути, превозвайки снимачния екип на филма„Шифърът на Леонардо”.
Малко и за нашите железници:
Първата железопътна линия в български земи е линията Русе – Варна. Построена е от английска компания с главни акционери Уилям Гладстон и братя Баркли през 1865 г. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г.; дължината ѝ е 223 км.
През периода 1870-1874 г. се построява жп линията Любимец – Белово, с отклонения Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол. Железопътните линии в Южна България е собственост на барон Хирш.309,6 км, от 1909 г. стават държавна собственост.
Електрификацията на българските железници започва от 1963 г.
Гъстотата на железопътната мрежа в България е 39,8 км на 1 000 кв. км (33,7 км през 1939 г.). Железопътната мрежа на България се състои от 9 главни жп линии:
Калотина – Свиленград;
София – Горна Оряховица – Варна;
София – Карлово – Казанлък – Сливен – Варна- Кардам;
Русе – Стара Загора – Подкова;
София – Перник – Кулата;
София – Радомир – Кюстендил – Гюешево;
София – Мездра- Видин – Лом – Берковица;
Пловдив – Стара Загора – Бургас;
Русе – Варна .
Благодарим ви за прочитането на статията! Ако намерихте информацията за полезна, можете да дарите посредством бутоните по-долу:
Donate ☕️ Дарете с PayPalDonate 💳 Дарете с Revolut